Геройски загинал

Снимката е от личния ми архив :)

Направо се радвам, че "В крак с времето" беше така скоропостижно заличена. Не ме разбирайте погрешно, и аз като мнозинството от коментаторите, които се изказаха по темата, смятам че произведението беше уникално в замисъла си и реакциите, които предизвика, го доказаха.

Защо тогава се радвам, че го махнаха?

Представете си какво щеше да се случи, ако го бяха оставили. Помислете си за десетките паметници, монументи и всякакви произведения на изкуството, разпръснати из София, които се намират в окаян вид.

Надрасканият паметник първо щеше да спре да бъде сензация, после щеше да се измърля, нетолковаталантливите улични "артисти" щяха да започнат да се упражняват върху него и накрая масовата посредственост, в която тънем (по собствен избор) щеше да завладее и тази искрица чист гений.

Ролята на изкуството е да предизвиква

"В крак с времето" ни предизвика поне на няколко нива. Тези от нас, които са способни на повече от елементарното "за и против съветския комунизъм" се запитаха дали авторът не е искал да ни каже, че просто заменихме фалшивото благоговение пред едни изкуствени герои с други според конюнктурата на деня (присъствието на Дядо Кока-Коледа и Роналд Макдоналд никак не е случайно).

За други пък произведението беше първи повод да осъзнаят и да заемат страна в противопоставянето, което съществува в обществото ни между "стари" и "нови" хора (без възрастта да е определящ фактор за разделението между тях).

И докато руските форуми и медии се възмущаваха в хор, няколко (десетки?) хиляди българи се изредиха да се снимат усмихнати пред украсения монумент, въобще недавайки вид да се интересуват от мнението на Големия Източен Брат и с това показаха, че най-накрая май идва поколение, което ще успее да се отскубне от психологическата зависимост към Русия (дали про- или анти-). Защото хората, които превърнаха "В крак с времето" в събитие не са тези, които ходят на бдения и участват в подписки за премахването на Паметника на Съветската армия. За тях той е просто част от декора на София, столицата ни, която е преживяла толкова много инвазии и господари и която е запазила по нещо от всеки.

Защото така е правилно

Всяка година по това време водим едни и същи разговори/спорове.

Защо? Защо подкрепяш? Защо участваш? Защо ти пука?

Защото в Конституцията на Републиката пише:

Чл. 6.
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

- Цитат по сайта на Народното събрание

Защото днес са мюсюлманите и педалите, а утре може да сме аз и ти.

Защото така е правилно. Не давам страната си на омразата.

Уд'ри Боримире!

До скоро смятах, че единственият начин българският футбол да се оправи е да се разпуснат всички професионални мъжки футболни групи (А, Б и пр.) и да се започне на чисто от детско-юношеския футбол с няколко нулеви години откъм участия в турнири на УЕФА и пр.

Сега вече не мисля и че това ще е достатъчно:

Видяно първо тук.

Страхова невроза

Снимка: Юлия Лазарова, в-к "Капитал"

Само два дни след като ръководи фашисткото нападение срещу джамията "Баня башъ" в центъра на София, Волен Сидеров предизвика нов скандал, нападайки народния представител Корман Исмаилов в студиото на Българското национално радио.

Че г-н Сидеров има проблем със самоконтрола и нервите отдавна не е тайна за цялото общество, но как така се получава, че точно преди избори поведението му и на партията му става толкова отчаяно и крещящо скандално.

Като всеки уважаващ себе си фашист и г-н Сидеров страда от цяла палитра психични разстройства, започващи от неконтролируема агресия и буйност и стигнем до различни паранои.

Поведението на такива хора често се обуславя от заобикалящата ги среда (затова и специализираните институции обикновено са боядисани в приятни, меки цветове и са тихи, спокойни места).

Към настоящия момент по всичко личи, че партия "Атака" сериозно ще пострада поради "опитомяването" си и прикрепването си като неоспорим съдружник на ГЕРБ. Явно страхът у г-н Сидеров (а ние знаем, че всички расисти и фашисти са едни големи страхливци) от предстоящия изборен провал е отключил у него всичко грозно и извратено.

П.П. Докато пишех това по ТВ мина реклама, че  "великата журналистка" Цветанка "4 очи" Ризова е поканила Волен Сидеров да си излее душата в национален ефир...

Културен преглед

Миналата седмица ми се събраха доста културни мероприятия накуп, така че реших по същия начин да споделя впечатленията си от тях.

Последователно, в рамките на 3-4 дни гледах TILT, "Стъпки в пясъка" и "Полет над кукувиче гнездо" на Александър Морфов в Народния театър. Не точно в този ред, но ще ги разделя и разгледам "стилово" - тоест филми и театър.

Филмите

TILT е очевидно добре направен и представен (рекламиран) филми за "славния" Преход, но допуска най-големия грях на българското кино от същия този период - опитва се да набута прекалено много история И теория (под теория имам предвид оценка на времето). Това освен това идва в комбинация със слаб (по мое мнение) сценарий, в който няма нищо ново и интересно. И поради това ме изненадва фактът, че филмът сякаш най-много се харесва на хора, които са "героите" на този филм - хората точно от това "изгубено" поколение, които са били на 18-ина години в края на 80-те и началото на 90-те. След като за мен (аз бях на 6 тогава) филмът не е интересен и не ми разказва увлекателно за "едно друго време", не разбирам какво може да предложи на хората, които са го живели.

Ако трябва да изтъкна една основна слабост, то тя ще е възприетият подход историята на епохата да се разказва чрез нещата, които се случват на героите.

Липсата на нетрадиционен поглед върху събитията и неубедителните и нереалистични персонажи в комбинация правят филма много слаб.

"Стъпки в пясъка" според мен е една идея напред, но пак се губи макар и в по-различни пясъци. Радвам се, че Ивайло Христов е избягал от стремежа да отговори на въпроса за "живота, вселената и всичко останало" в рамките на 90 минути, като същевременно е намерил и интересна автентична история за разказване, но историята е толкова голяма и разнообразна, че някак си отделните епизоди в нея губят връзката си.

Хубавото е, че филмът изглежда много по-автентичен по отношение на декор и костюми, а лековата и на моменти комична игра на Иван Бърнев, Велко Кънев и кратката поява на бате Ненчо го правят лек и забавен за гледане, въпреки сериозните и тежки теми.

Театърът

Накрая искам да обърна внимание на "Полет над кукувиче гнездо", което се играе в Народния под режисурата на Александър Морфов. Несъмнено той е явление в българския театър, независимо дали го харесвате или не. Моето мнение все още е крайно разнопосочно - например мразех "Хъшове", когато го гледах за пръв път, но след това ми хареса много.

"Полет над кукувиче гнездо" обаче е тотален провал. Усещах го още докато гледах представлението и веднага след като напуснах театъра, но се убедих тотално след като изгледах внимателно екранизацията на Милош Форман с Джак Никълсън в главната роля (и не ми казвайте, че не са сравними нещата, защото българските режисьори и актьори не отстъпват по нищо на американските - когато искат!)

Мисля, че г-н Морфов тотално е сгрешил прочита на романа на Кен Киси и го е превърнал в една елементарна и плоска творба, която представя сблъсъка на "добро" и "лошо". Ако е направено заради публиката жалко, мисля че театралната публика в България все пак е на малко по-високо ниво от подобно елементарно представяне на света (при всички условности за "нивото" на публиката...)

В представлението сблъсъкът между Макмърфи и сестра Рачид е между "добро" и "зло". Той е пияница и безделник, но е готин, себеотрицателен, не е егоист. Сестра Рачид от своя страна е един обикновен изрод, чиято роля единствено е да тормози пациентите в психиатричната болница. Ако сте гледали филма (ако не сте - задължително го направете) там героят на Никълсън е много по-"сив" (тоест лош и егоистично настроен), а сестрата прави всичко от убеждението, че така помага на пациентите си. Тоест сблъсъкът е между "ред" и "хаос".

Не случайно не споменавам актьорите от представлението - защото те са на обичайната си висота, но самото разработване на представлението ги кара да се губят и да изглеждат неубедителни (особено Валентин Ганев например, който играе д-р Спийви и направо на моменти не знаех какво прави на сцената...) Отличното изключение в този случай се нарича Иван Бърнев (Били Бибит), който е изключително убедителен в иначе трудна роля.

За съжаление, както сигурно се долавя и описанията ми, културната програма беше по-скоро разочароваща...

Печалното дерби

Снимка: sportvox.net

Досега май не съм коментирал футбол в този блог, но след като съботното "дерби" между Левски и ЦСКА се превърна в политически въпрос с милиционеро-дисидентски разсейки някак няма как да се въздържа.

Но първо футбола. Не помня откога не съм гледал така внимателно мач между любимия ми Левски и "Чорбата", но след последния идеално знам защо точно не съм гледал.

Подобен НЕфутбол от НЕфутболисти (по термина на "Три корни") не се играеше и през годините след 2000г., когато си мислехме, че българският футбол изживява "най-тежкия си период" (и когато аз ходех горе-редовно на мачовете на Левски).

Явно футболистите смятат, че ритането, блъскането и (на моменти) сбиването могат да коменсират тоталната липса на каквито и да било спортни качества, включително да се подаде пас по земя на средна дистанция (10-ина метра).

Ако в България важаха каквито и да било "модерни тенденции" по европейския тертип и Антон Генов имаше малко смелост да ги прилага, още първото полувреме трябваше да изгони поне по един футболист от всеки отбор. За два жълти картона.

Естествено, когато на терена липсват позитивни емоции, публиката се опитва да си ги набави с всички други средства. Само дето, публиката, която е останала по българските стадиони, в голямата си част, няма достатъчно мозъчен и емоционален капацитет да си намира позитивни емоции и го удря на негативни.

Футболните мачове са една от най-ярките прояви на неефективността на българската полиция. Редовият полицай е удобна мишена на гнева и недоволството, които се пораждат от тази неефективност, но истината е, че полицията и съдебната власт не си свършват работата извън футболния ден и така на жандармерията и охранителна полиция няколко пъти годишно (когато има мач, който потенциално може да събере повече от 5000 души на стадиона - това е точно няколко пъти годишно) се пада нелеката задача да намерят някакъв ред в хаоса.

Що се отнася до решението от събота цялата агитка на ЦСКА да бъде буквално изгонена от стадиона, то наистина е странно. Поне аз не помня друг такъв случай. Но също така е вярно, че повечето от хората, които ходят в секторите "Б" и "Г" на мач, го правят от "странни" подбуди. Агитките на Левски и ЦСКА са притегателни за всякакви расисти, ултрасти, неонацисти и пр. и поради тяхната многобройност и неспособността на органите на реда да се справят с тях, нормалните хора, които ходят на стадиона, за да гледат футбол го заобикалят отдалеч (главно и поради факта, че футболът липсва).

За съжаление нещата са добили такива размери вече, че много трудно бихме могли да върнем играта и гледането ѝ в някакви нормални разумни граници и условия.

Това би могло да се случи само с немалка доза спорни и радикални решения, като това взето от полицията в събота.

Не знам дали хората, които твърдят, че е трябвало полицията да арестува и изведе само тези, предизвиквали безредици, някога са били на мач в някой от гореспоменатите сектори, но от това, което аз съм виждал, знам, че е почти невъзможно, тъй като феновете всячески пречат на МВР да направи това.

Доводите за колективната вина (каквато наистина няма) също не са достатъчно убедително по две причини: 1) фен-клубовете нямат проблем с колективността, когато уговарят билети и условия за внасяне на пиро-техника и 2) ако полицията прецени, че една малка група застрашава живота и здравето на всички фенове в сектора/стадиона, то съвсем основателно може да прибегне до извеждане на феновете от целия стадион.

И в крайна сметка, ако отделни хора се чувстват несправедливо засегнати от действията на МВР, то нищо не пречи те да съдят организаторите на събитието за пропуснати ползи и нанесени вреди. Вместо една седмица да правим безумни съпоставки по вестници и блогове между МВР - ДС - Левски - Левски-Спартак - Батков и т.н.

"Вътрешна афера" (2010) :: The Inside Job (2010)

Постер: imp awards

Докато още сме на вълна "финансова криза" искам да ви препоръчам още един филм, който е сред фаворитите за Оскар в графа "документални филми" тази година.

"Вътрешна афера" (преводът на заглавието е неофициален) проследява зародишът на финансовата криза в голяма дълбочина, връщайки се до 80-те години и управлението на Роналд Рейгън, което започва масовата дерегулация на финансовите пазари (дерегулация, която в крайна сметка доведе до финансовия крах на Уолстрийт).

Но освен, че проследяват кризата в историческа и глобална перспектива (филмът, както и поредицата на ББС, за която писах преди няколко дни, разглежда историята за фалита на Исландия отблизо), авторите се задълбочават и върху корупцията и конфликтът на интереси, от които е изтъкан Уолстрийт и мрежата от корупция от висши държавни служители, университетски преподаватели и научни работници, свързани с него.

Най-опасните разкрития на филма всъщност са в заключението - че финансовата индустрия всъщност много успешно се справи с задачата да се спаси (благодарение на парите на данъкоплатците) и след това да блокира всеки по-радикален опит за реформиране и регулиране на системата.

Няма да преразказвам повече, най-добре гледайте филма. Може да бъде свален от тук.

За филма научих от този блог.